Хипнозата навлезе в моя живот преди десет години. Никога не бях предполагала, че така ще преобърне живота ми. След завърших всички квалификационни модули ме поканиха за първата ми работа като хипнотерапевт, а една година по-късно започнах и самостоятелна практика.

Хипнозата ми помогна да осъзная:

Силата на думите – никога преди това не бях си давала сметка колко силно въздействат нашите думи на околните

Силата на паузите – хипнозата, както и живота е не в постоянния поток от думи и преживявания, а в паузите, в които ги интегрираме

Силата на нашето собствено минало – променете миналото на един човек и ще промените него. Цялото ни познание за света идва от нашите преживявания – положителни или отрицателни и асоциациите, които правим чрез другите за самите себе си.

Списъкът с проблеми, за които може да се приложи хипноза, е твърде дълъг и разнообразен, за да се каталогизира, но със сигурност включва: тревожност, паника, фобии, нежелани навици и зависимости (напр. тютюнопушене, преяждане, алкохолизъм), нарушен сън, липса на увереност и ниско самочувствие, страх от оценяване и публични изказвания, алергии и кожни разстройства , мигрена и синдром на раздразненото черво (IBS). Хипнозата също се оказа полезен в хирургията, където не може да се приложи медицинска анестезия, тъй като помага за намаляване на усещането за болка и в сферите както на спортните, така и на артистичните постижения. Хипнозата може също да помогне да помогне за разрешаване на трудностите във взаимоотношения и да бъде полезна за управление на гнева .

Хипноза може с основание да бъде описана като оригиналната психологическа терапия, която  се отличава с това, че се опитва да се обърне към подсъзнанието на клиента  и като основа за много от по-новите стилове на психологическа интервенция.​ Целта на хипнозата е да помогне на клиента в намирането на смислени алтернативи на сегашните им незадоволителни начини на мислене, чувство или поведение.

Хипнозата помага на клиента да приема повече себе си и другите и може да бъде най-полезна за насърчаване на личностното развитие и отключване на вътрешния потенциал. Хипнозата изисква клиентът да е в спокойно състояние , често влага силата на собственото въображение и може да използва широк спектър от техники от разказване на истории, метафора или символика (преценени като значими до индивидуалния клиент) към използването на директни предложения за благоприятна промяна.

Аналитичните техники могат също да се използват в опит да се разкрият проблеми в резултат на травматични преживявания за клиента или терапията може да се концентрира повече върху текущия живот на клиента и представянето на проблеми (наричани „тук“ и сега’). Необходимо е клиентът да е лично мотивиран да се промени (вместо да разчита единствено на усилията на терапевта).

За разлика от много други психологически терапии, хипнотерапията е краткосрочна терапия, при която полезната промяна, ако трябва да се случи, трябва да стане очевидна в рамките на сравнително малко сесии.

Кой може да бъде хипнотизиран?

Отговорът на този въпрос е безспорно практически всеки. Това твърдение обаче трябва да бъде квалифицирано от наблюдението, че някои хора се концентрират по-лесно, а други по-трудно, а способността за концентрация и релаксация са определящи за успешен хипнотерапевтичен сеанс.

Хипнотерапията може да бъде изключително ефективна, но не е магия или енергийна практика. Клиничната хипноза е научно призната психологическа интервенция.

История на хипнозата

Методът е създаден от най-напредничавите имена в психологията и медицината за своето време. Нека да представя част от тях.

Най-стари данни за хипноза има в така наречените храмове на съня в древна Гърция и Египет, където болни хора са оставяни да спят и жреците са се молили на глас пред тях за тяхното здраве.

През 17 век Роберт Флъд (Англия) и по-късно неговият последовател Уилям Максуел (Шотландия) създават хипотезата за универсално състояние на духа, в което може да се изцеляват болестите и което може да се предизвика чрез създаване на магнитно поле.

През 18 век австрийския лекар Франц Антон Месмер достига до подобна теория за така наречения животински магнетизъм, според която се създава магнитно поле, хармонично с пациента и по този начин той се изцерява. Месмер използва специално техническо оборудване за създаване на магнитното поле, като в последствие се установява, че такова оборудване не е необходимо.

Противниците на Месмер отричат специално магнитно поле, което лекува пациентите и отдават всичко на плацебо ефект.

Хосе Кустодио ди Фариа (Абат Фариа) за пръв път отделя хипнозата от езотериката и насочва вниманието към състояние на съзнанието, което позволява лечение, както и слага фокус на необходимостта от доброволност и сътрудничество от страна на хипнотизирания. Като индуцираща хипнотично състояние техника Фариа използва фиксирането на погледа, като самият той все още не разграничава състоянието на хипноза от заспиването.

Междувременно така нареченото хипнотично състояние на съзнанието (дълбока релаксация, транс), свързано с доказания ефект за намаляване на физическа и емоционална болка,  намира приложение в хирургията, където започват да се правят хирургични операции без анастезия. Първите документиран такъв е случаят на Гмелин през 1789. През 1845 е направена ампутация на тумор на женска гърда под хипноза в САЩ в Медицинския колеж в Джорджия. През 1836 г. за пръв път хипноза се използва в денталната медицина за изваждане на зъб.

В началото на 19 век хипнозата масово навлиза в САЩ и Обединеното кралство.

Джон Елтсън, британски хирург и професор по медицина публикува за огромен прогрес в медицината за правене на операции без анестезия, след като съобщава резултатите от направените лично от него 76 операции с помощта на хипноза вместо упойка.

Шотландския хирург доктор Джеймс Брайд също като абат Фариа се убеждава, че успехът на хипнозата не идва от магнитно поле, като свързва степента на релаксация с повишаване на внушаемостта. Той създава името на метода „хипноза“ от древногръцкия бог Хипнос (бог на съня в гръцката митология). Впоследствие открива съществени разлики между сънуването и хипнозата и иска да промени наименованието на моноидеизъм (концентрация на мисълта в една идея), но вече е твърде късно. Светът възприема с лекота термина хипноза и методът остава под това име в исторята.

През втората половина на 19 век хипнозата добива голяма популярност с името на Жан Мартин Шарко, френски невролог, който я използва за овладяване и лекуване на така популярната по това време женска истерия.

Пиер Жане (1859-1947) създава нов концепт за хипнозата, развивайки за пръв път идеята за дисоциация между съзнателен и подсъзнателен ум. Той за пръв път въвежда и термина „подсъзнателни вярвания и идеи“ и за пръв път въвежда идеята, че психологическите разстройства се дължат на складирани травматични болезнени преживявания на несъзнавано ниво.

Жозеф Брюер е виенски доктор, който използва хипнозата за правене на възрастова регресия, с която идентифицира травматични преживявания на пациентка с истерия и проблеми в говора и успява да я освободи от тях.

Зигмунд Фройд е силно повлиян от концепцията за различни нива на съзнанието и способността на хората да складират информация на подсъзнавано ниво. Фройд използва хипноза между 1887 до 1892 година, след което се отказва като се насочва към метод, свързан с автоматично говорене, в който вижда повече потенциал за терапия на всякакви групи пациенти.

Емил Куе, един от бащите на модерната хипнотерапия, е френски психолог и фармацевт, който формулира редица закони, които съвремената психотерапия обединява в закона за привличането, а именно: 1. Закон за концентрираното внимание – когато насочиш вниманието си към нещо и мозъкът започва да филтрира информацията и да забелязваш търсения обект (например, ако искаш да си купиш червена чанта забелязваш всяка жена с червена чанта). 2. Закон за доминиращата емоция – която емоция е по-силна в теб, тя се проявява (поради тази причина и позитивните утвърждения не работят сами по себе си, а е необходимо да са подкрепени с позитивна опитност или неутрална опитност, за да се създаде емоционално диминираща връзка). 3. Закон за обратния ефект (когато се опитваш да постигнеш нещо на всяка цена, резултатът е обратен). 4. Закон за повтарящия се ефект – ако повтаряш нещо, то става валидно за теб (това е така наречения хипнотичен ритъм – когато навиците ни се превърнат от навици в автоматизъм, по същия начин и когато автоматично възпроизвеждаме само едни и същи мисли и те стават наши вярвания). 5. Закон на подсъзнателната телеология – подсъзнанието само може да намери решение, което понякога е изцяло нелогично. Доверие в интуитивното решаване на проблемите.

Също Куе извежда следните психологически формули:

Твоите мисли създават твоята физическа реалност.

Каквото очакваш да се случи, се случва.

Въображението побеждава логиката.

Той е и първият, който заговаря за силата на самовнушението и автохипнозата.

Друго голямо име в съвременната хипнотерапия е името на Милтън Ериксон, американски психиатър и психолог. На седемнадесет години Ериксон има тежко заболяване, което го парализира и лекарите вярват, че ще умре.

Една нощ Ериксон чува как лекар казва на майка му, че не очакват да преживее нощта. Той чувства толкова силен гняв, че някой казва на майка му, че ще изгуби детето си, че си обещава, ако оцелее през нощта да стане лекар. Единственото, което вижда от позицията на леглото си е прозореца и започва да съзерцава залеза на слънцето. Самохипнотизира се да оцелее през нощта и да стане лекар. На сутринта се събужда. Започва да наблюдава сестрите и как те мърдат устните си, докато говорят и си представя как и неговите устни се мърдат така. Започва да наблюдава движенията на хората около себе си и си представя как и неговото тяло се движи по същия начин. Постепенно възстановява спомените на мускулите и тялото си и бавно възвръща двигателната си способност, като от пълна парализа се изправя и дори отново прохожда (подпомагайки се с бастун). Завършва медицина и се превръща е една от най-ярките личности в историята на модерната хипноза и психотерапия.

Относно хипнотичната регресия сред големите съвременни имена е името на Майкъл Нютон, който и до днес специализира изцяло в регресивна хипноза и прегръща изцяло идеята, че душата има множество прераждания и съвременния ни живот с всички уроци, които трябва да научим, е наш избор още преди да се родим. Той прави множество регресии с пациенти от различен произход и с различни вярвания и открива общи универсални принципи в преживяванията им, което го убеждава да публикува практиката си като духовно ръководство за пътуването на душата.

Относно съществуването или не на предишни прераждания, един от психиатрите с най-голям принос в областта е професор Иън Стивънсън. Той пътува в продължение на четиридесет години и изследва повече от три хиляди случаи на реинкарнация, за да докаже че предишни прераждания не съществуват, след което създава труд от 2268 страници, в който установява, че родилните петна, родилните деформации, фобиите, необикновените дарби и случаите, които не могат да намерат обяснение в обкръжението на личността, идват от предишни животи.

За какво помага хипнозата? 

Хипноза доказано помага при депресия, панически атаки, стрес, раздразнителност, генерализирана тревожност, вредни навици, хранителни разстройства, зависимости, липса на самочувствие, липса на мотивация, неумение да създаваш здравословни взаимоотношения.

Как всъщност работи хипнозата?

Заедно избираме фокус на хипнозата с предварителен разговор (погледни индивидуална консултация), след което моята задача е да създам позитивна емоционална връзка между намерението и твоето световъзприятие, която да те стимулира да промениш хипнотичния ритъм в живота си.

Ако има предишен травматичен опит, моята задача е ти помогна да се освободиш от него.

Приятно преживяване ли е хипнозата?

Да.

Мога ли да споделя тайна по време на хипноза?

Можеш да споделиш каквото желаеш и да не споделяш абсолютно нищо. В състояние на хипноза ти имаш същото право да избираш, както и в будно състояние. За десет години практика досега не съм имала случай някой да сподели нещо, което не е искал по време на хипноза.​

Какво ще стане, ако не мога да се отпусна?

Отпускането зависи изцяло от клиента и способността му да се довери на личните си преживявания. Случва се много по-лесно, ако клиентът има вече опит с медитации, релаксации или емоционални и духовни практики. Хипнозата изисква доверие между терапевт и клиент, защото е невъзможно да се осъществи без твоето доброволчество и сътрудничество.